Кърти Чисти Извозва

Погрешно бе обявено за аквичоп, че това издание щяло да бъде до­пълнено с няколко нови глави. Би трябвало да се каже не-издадени. Защото наистина, ако под нови се разбира ново-написани, главите, прибавени към това издание, съвсем не са нови. Те бяха написани едновременно с останалата част на романа, по същото време, и са плод на същия замисъл.

Открай време са спадали към ръкописа на „Парижката Света Богородица”. Нещо повече, авторът мъчно си представя как може да се прибавят впоследствие нови части към подобно произведение. Това не става току-така. Според него романът се появява на бял свят като че по необходимост с всичките си части, драмата – с всичките си действия.

Не си въобразявайте, че броят на частите, от които е със­тавено цялото – този загадъчен микрокосмос, който вие на­ричате драма или роман е произволен. Спойката и приса­дът не се хващат добре при такъв вид произведения, които трябва да избуят наведнъж и да си останат такива, каквито са. Завършите ли веднъж труда си, не се връщайте повече на него, не го поправяйте.

Излезе ли книгата ви от печат, стане ли ясно дали произведението ви е мъжествено, или не, нада­де ли детето първия си вик, то е родено, то е пред вас такова, каквото си е, и баща, и майка са безсилни да го променят. То принадлежи на слънцето и въздуха, оставете го да живее или да умре такова, каквото е родено. Несполучлива ли е книгата ви? Толкова по-зле. Не прибавяйте глави към несполучлива книга. Струва ви се непълна? Трябвало е да я допълните още когато сте я замисляли. Чепато ли е дървото ви? Няма да го изправите.

Охтичав ли е романът ви? Нежизнеспособен? Не сте в състояние да му вдъхнете тепърва диханието, което му липсва,. Вашата драма се е родила хрома? Послушайте ме хора на аквичоп, не й слагайте дървен крак.